Харалд Хардрада (около 1015-1066) произхожда от кралско семейство, което управлявало Норвегия и Дания. Той е легендарен боец, който е участвал във всякакви войни, дори и в далечни страни, а според много легенди дори се е бил с дракони и лъвове.
Като млад се е бил с водачите на армията на брат си, крал Олаф. Именно Олаф II Харалдсон (995-1030) въвел христоянството в Норвегия, заел се с реформи и съзването на диоцези, както и с отмяната на робството. Въпреки всички тези големи промени, богатите велможи не били впечатлени. През 1028 те успели да прогонят Олаф. Той се завърнал след 2 години изгнание в Русия, за да претендира за трона си. За съжаление, бил убит в битката при Стиклстад и Харалд също бил заточен.
Търсещ приключения, 15-годишният Харалд се озовал в Русия, като своя брат преди него. Така започва бурната история на Харалд Хардрада. Той пристига в двора на Ярослав (978-1054) от Руркската династия. Ярослав бил войнстващ принц, който обичал компанията на наемните войници и в тази среда Харалд се почувствал като у дома си. Защо? Защото земята, над която властвал Ярослав, често била нападана от шведски викинги, а Харалд познавал бойните им прийоми до съвършенство.
